Проф. Сесили Бегли: Неоправданите епизиотомии са покушение срещу жените

Проф. Сесили Бегли преподава в специалност Акушерство в най-стария университет в Ирландия – Trinity College. Тя беше сред лекторите на Nordic Midwifery Congress, който събра акушерки от всички скандинавски страни (където между другото има най-добри практики при раждане), за да обсъдят как да се подобри грижата за раждащата жена.

Джулия Викландер успява да вземе интервю от проф. Бегли, в което говорят за ненужното превръщане на раждането от естествен физиологичен процес в медицинско състояние, изискващо тежка лекарска намеса и медикаменти.

Ето какво е мнението на Сесили Бегли по някои от най-наболелите въпроси.

В речта си при откриване на форума говорихте за това, че все повече раждането се пресища с медикаменти и медицински процедури. Бихте ли обяснили малко повече какво имате предвид?

Раждането е изцяло естествен феномен, особено за нискорискови жени, които нямат абсолютно никакъв проблем, а те са поне 50 % от всички жени. Раждането се ръководи от различни хормони като окситоцин и ендорфини. И проблемът с окситоцина е, че ако разстроиш жена, която е в контракции – ако рязко отвориш вратата на стаята ѝ, ако ѝ се развикаш, ако ѝ говориш неща от сорта на „Не се справяш, както трябва“ – нивата му в тялото намаляват и това забавя раждането.

Веднъж забавено, лекарите решават да се намесват. Първата интервенция обикновено е пукане на мехура, за нея е доказано, че няма никакъв ефект.

Втората е да започнат вливания на окситоцин, което прави контракциите по-силни и забързва самото раждане, но също така причинява и повече болка на жените, затова после се нуждаят от инжекция с петидин (Демерол) или друго лекарство, или пък от епидурална упойка.

И всичко това отново забавя процеса на раждане и нарушава сърдечния ритъм на бебето. И изходът от всичко това, ако нямаме късмет, е, че сърдечният ритъм на бебето пада дотолкова, че всички решават, че трябва да се направи раждане с форцепс  или пък цезарово сечение. И се излива водопад от интервенции.

Веднъж като започнеш с една намеса, която може да е толкова безобидна като отварянето на вратата към стаята на жената и обезпокояването на раждането ѝ, това отприщва водопада от интервенции, който приключва, ако не извадим късмет, с цезарово сечение, а то всъщност не би трябвало да е нужно.

Казвате, че неоправданите епизиотомии са покушение срещу жените.

Абсолютно.

Може ли да обясните защо?

Епизиотомията е разрез, който се прави на перинеума на жената – много нежен район под нивото на вагината. Извършва се със специални ножици, които понякога не са остри. Винаги слагаме местна упойка, за да не се усети от раждащата жена, но самата епизиотомия не е необходима.

Налага се при страшно редки случаи, например ако бебето е много, много голямо, или ако тоновете му падат, когато главата му е точно на перинеума секунди, преди да се роди. Процедурата не намалява продължителността на раждането.

Когато казвам, че е покушение, наистина е такова. Да срежат една от най-нежните части на тялото ти с ножици, без да се налага, си е покушение. Ако направим същото на подобна част от тялото на мъжете, никак няма да са доволни. Епизиотомията не бива да се прави, освен ако не е необходима поради много съществена причина.

Посъветвахте акушерките, събрали се днес, да не отстъпват. Какво могат да направят те, за да не допускат толкова много излишни процедури и лекарства по време на раждане?

Винаги даваме Северна Европа за пример, защото тук има много малък процент цезарови сечения, много по-малко раждания с форцепс, жените са свикнали на много по-нормално, естествено раждане. Но процентът цезарови сечения се вдига с 2-3 пункта за последните 2-3 години. А веднъж започне ли това покачване, то се увеличава много бързо.

Това, което трябва да правят акушерките, е да удържат този водопад от интервенции, за който говорих по-рано. Трябва да пазят родилната стая само за жените; стаите трябва да са тихи, тъмни, топли; не трябва да се допускат хора, на които не им е мястото там; при тях за подкрепа трябва да е съпруг, партньор, майка, когото си искат.

Добре е по време на раждането акушерките да използват вода, която помага на жените да се отпуснат и успокоява болката – може да е родилен басейн или обикновената вана вкъщи, или може просто да обливат корема и гърба на жената, за да се намали болката. Акушерките може да масажират раждащата, да я успокояват, да я подкрепят по време на родилните болки и да ѝ вдъхват увереност да отлагат всякакви интервенции, колкото се може по-дълго. Това е начинът да се намалят цезаровите сечения и ражданията с форцепс.

И тъй като медикаментите и излишните медицински процедури по време на раждане се превръщат в норма в някои части на света, е редно да се работи и с жените. Аз не съм акушерка, но знам, че за всяка жена е изключително важно да има необходимата информация, за да може да вземе правилното решение за нейното здраве и тяло, както и за здравето на детето ѝ. Как може да сме сигурни, че жените по света имат достъп до последните проучвания и необходимата информация, за да вземат правилното решение?

Много сте права. За съжаление ми се струва, че жените не информираме жените толкова добре, колкото трябва.

Понякога се организират курсове за бременни жени, но в тях не се дава последната информация, а по-скоро им се казва как би трябвало да се държат в болница или „Това ще ти се случи, докато раждаш.“ Всички жени трябва да се разровят и да намерят колкото се може повече за раждането, но винаги да гледат за проучвания, а не просто някакви сайтове, които казват най-различни неща.

Това, което акушерките може да правят, е да следят за последните изследвания в информационната база на Cochrane, която е достъпна напълно безплатно и за всички. Там на много прост език се обяснява какво трябва да се прави в различните ситуации. Мисля, че жените и акушерките трябва да работят заедно, да споделят информация и след това да се изправят рамо до рамо и да се оплачат, ако грижата, която трябва да получат, не им се осигурява.

Сесили, ще ни кажете ли защо избрахте да станете акушерка?

Когато следвах, нямаше отделна специалност Акушерство, каквато има сега, така че първо трябваше да уча за медицинска сестра. Работих като такава известно време, след което минах и през обучението за акушерка. И когато започнах да уча, присъствах на раждане и бях изключително впечатлена как акушерките работят заедно с бременната, как ѝ помагат и я напътстват.

След това бебето се появи доста посиняло, на мен направо ми изглеждаше лилаво и много се разтревожих. Тогава едната акушерка каза: „Сега ще отидем да си поговорим малко с него.“ И взе детето, отиде в ъгъла на залата, прочисти дихателните му пътища, обдиша го и след минута го върна на майка му розово и плачещо. И тогава си помислих: „Искам и аз да правя това. Искам да прекарам живота си, правейки това.“

Превод: Елисавета Цалова